Романът „Пианистката“ ни среща с непознатата, но гениална Клара Шуман

„Музиката е въздухът, който дишам“

Клара Шуман

Надали би могъл някой да определи по-точно живота и същността на тази велика жена освен нея самата в това кратко изявление. Останала известна до днес най-вече като съпругата на Роберт Шуман и почти неизвестна с нейните лични постижения като изпълнителка и композиторка, а всъщност е едно от най-големите имена на XIX век. Пианистка, извоювала си правото да бъде личност в борба с гениалния си съпруг, пианистка, чиито концерти са били събитие в най-големите зали на Европа. Истината за Клара Вик, по мъж Шуман, и за нейната борба за творческа идентичност проследява книгата „Пианистката“, новото издание в поредицата „Бунтарки“ на издателство „Емас“.

Лайпциг, 1835-а. Шестнайсетгодишната Клара Вик се е завърнала от петмесечно турне в Европа. Обявена още от малка за дете чудо, младата пианистка е свирила пред препълнени салони, съпровождана от баща си, музикалния педагог Фридрих Вик. За публиката Клара и Фридрих изглеждат като двойка, движена от пълна хармония. Но съвсем не е такава действителността – баща и дъщеря са в раздиращ конфликт. Причината – Клара е влюбена, а баща ѝ не е съгласен тя да се обвързва толкова рано. Още повече за този – вярно, изключително надарен, – ала напълно непригоден за живота Роберт Шуман.

А Клара е наследила от баща си не само музикалния талант, но и упоритостта, и е решена да се бори до победа.

––––

Клара и Роберт отдавна са семейство. След публичен скандал и съдебен процес младата музикантка е постигнала своето. Но дали мечтаният брак е донесъл мечтаното щастие?

Спохождана от бременност след бременност, измъчвана от постоянно безпаричие, Клара трябва да намира средства за живот, но съобразявайки се с величието на съпруга си, величие, което трудно понася претенциите за собствено развитие на човека до себе си… И все пак… В непосилна битка с егоизма, типичен за гения, и с мизерните условия на живот тази крехка жена отстоява своята независимост.

На 12 години Беате Рюгиерт написва в дневника си: „Всъщност искам да стана писателка.“ И осъществява мечтата си, но след като завършва музико- и театрознание в Мюнхен и италианска литература във Флоренция и след като работи известно време като оперен драматург. Днес авторката живее със съпруга си в Шварцвалд, Андалусия и Франция.