Първата и най-обичайна форма на подкрепа е добрата дума и доверието

Васил Долапчиев, председател на Съюза на слепите в България

Историята на Съюза на слепите в България е над 100-годишна. Как се развива организацията през годините и каква е нейната мисия?

За да бъдем точни, историята е 103-годишна. Организацията е създадена през март 1921 г. и от самото начало мисията ѝ е да защитава правата на хората със зрителни увреждания и активно да работи за тяхната интеграция в обществото.

Дефицитът на зрение създава два генерални проблема за незрящите – първият е достъпът до информацията в печатен формат. В тази област отделяме огромно внимание и усилия. Началото е поставено през 1938 г. с издаването на брайловото списание „Вестител“. То се редактира в България, а отпечатва в Швеция.  Издателската дейност се разширява чрез създадената от организацията брайлова печатница през 1952 г., а десет години по-късно и студио за запис на говорещи книги. Днес сдружението предлага на своите членове две брайлови и шест говорещи списания. Те имат на разположение фонд от 4300 заглавия говорещи книги.

Правим обучения по мобилност и ориентиране, което е вторият проблем на незрящия човек — да се придвижва в закрити и открити пространства. Градската среда е много тежка, имаме преподаватели, които обучават с техниката на белия бастун. Последните 15 г. в България има училище за кучета-водачи, като някои от нашите членове използват комбинация от куче-водач и белия бастун.

По какъв друг начин подкрепяте хората със зрителни проблеми, за да намерят своето място в обществото? 

Разполагаме със 110 клуба на територията на цялата страна, в които членовете на Съюза получават ценна подкрепа от незрящи председатели и зрящи сътрудници. Там те се информират за правата си и получават съдействие за тяхната реализация.

Другата дейност, която Съюзът развива от 1966 г., е социалната  рехабилитация на хората със зрителни увреждания. Тук задачите ни са две — родените без зрение да придобият умения за самостоятелен живот, а онези, които по-късно са го загубили, да възстановят умения.

Провеждаме многообразие от курсове като компютърно и брайлово обучение, мобилност и ориентиране, музика и арт терапия, които включват и изработване на сувенири, мартеници, картини, пана, макраме, оригами, керамика и други.

Това осмисля свободното време на нашите членове, а същевременно им създава определени навици. Обучаваме ги да разпознават материи чрез докосване, да използват технически помощни средства – тактилни,  говорещи и със звукова индикация пособия. Заедно с  BILLA България, които дариха четящи устройства, през последните две години се ориентирахме заедно да подкрепим млади хора, които искат да учат. Предоставяме им високотехнологични продукти американско производство – камери и компютър оборудвани със съответния софтуер за сканиране на текстовата информация и трансформирането ѝ в реч.

Много сериозно внимание отделяме на художественото творчество и спорта като форми на изява. Около 400 души активно се занимават с  певческо, инструментално и театрално изкуство.

Завършили сте електротехникум, имате опит в правото и икономиката. Какво ви донесе този опит и как ви помага в сегашната ви роля – председател на Съюза на слепите?

Роден съм зрящ и завърших Техникума по електротехника в Сливен, специалност автоматика и автоматизация, и щях да ставам инженер. В казармата стана произшествие и на 21-годишна възраст ослепях. След като помъдрувах една година какво ще правя, кандидатствах в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, завърших право, започнах работа като юрисконсулт в предприятие „Успех“ в Сливен, което е към Съюза на слепите. Три години след това реших, че ще ми е полезно да специализирам икономика и завърших магистратура “Икономика и управление на промишленото производство” към ВВИ „Карл Маркс“ в София. Тази комбинация житейски се оказа изключително полезна, тъй като Съюзът има и стопанска дейност, а юридическата ми квалификация е полезна при участието в изработването на нормативни актове, свързани със защитата на правата на хората със зрителни увреждания.

Носител сте на Орден за гражданска заслуга – какво значи за вас това отличие?

Беше ми връчен в края на миналата година от президента на Република България. Инициативата започна във връзка със 100-годишния юбилей на Съюза. Приех това високо държавно отличие като признание за значимата обществена роля на нашето сдружение в сложния процес на интегриране на хората в неравностойно социално положение в обществото. Орденът е голямо признание за авторитета на цялата организация и за положените усилия от ръководителите на сдружението преди мен.

Как бизнес секторът помага да постигнете целите си и да се развивате?

Прокламираната корпоративна социална отговорност през последните години започна да придобива реален образ и BILLA България е доказателство за това. Партнираме си вече девет  години и се надявам да продължим. Освен материалните дарения, реализираме различни инициативи, закупуваме помощни средства.

Съвместно с BILLA реализирахме значима кампания, с цел да промени обществените нагласи към хората със зрителни увреждания. Създадохме  брошура, озаглавена “Когато сте с хора без зрение”. В нея е предоставена информация за правилните поведенчески модели в различни ситуации при контакт с хора без зрение. Тя беше издадена в 70-хиляден тираж и разпространявана през касите на магазините BILLA, достигайки до многобройните клиенти на веригата.

Желанието ни беше да покажем на обществото, че общуването с незрящите не е проблем и че те разполагат със същите човешки качества като всички нас — добродетели, недостатъци и нужда от разбиране.

На база на тази брошура, заедно с BILLA, разработихме методика за обучение на персонала, чиято цел беше да обучим служителите как да комуникират ефективно с незрящите клиенти — как да ги посрещат, съпровождат, обгрижват и изпращат. С този подход взаимодействието става по пълноценно, по-лесно и приятно и за двете страни.

Успяват ли да се реализират хората с увреждания професионално?

През последните години се забелязва интерес от бизнеса да наема на работа хора със зрителни увреждания. През 2019 г. беше приет новия закон за хората с увреждания, в който успяхме да включим правна норма, регламентираща квотния принцип, свързан с ангажимент на работодателите да наемат определен процент хора с увреждания спрямо персонала на фирмата. Напоследък доста компании започнаха да се обръщат към нас за съдействие да им предложим подходящи незрящи специалисти.

Ще ви разкажа действителен случай. Едно от момичетата в нашата организация беше започнало работа в издателска фирма като коректор.  Редакторът ми се обади, за да каже, че досега не е виждал човек, който така да познава българската граматика.

Това е пътят, по който могат да поемат младите хора, и да осъзнаят, че постъпването на работа не е акт на благотворителност, а много сериозен ангажимент, който ежедневно трябва да се защитава.

Към какви професии се ориентират вашите членове?

Имаме журналисти, юристи, филолози, психолози, хора в НПО сектора, както и няколко диджея, певци, преподаватели в университети — дори професори, хора работещи също и в агенциите за социално подпомагане, в БАН. Палитрата на професионална реализация е широка. Трябва да подчертая, че над 100 наши членове, завършили специалностите рехабилитатор и масажист в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“, намират своя трудов път в масажни студия, болници, санаториуми, хотели и др.

Споделете ни история от вашата работа, която ви вдъхновява.

Следващата година правя 50 г. без зрение и като член на Съюза на слепите. Има нещо много общо във всички вдъхновяващи истории, които са пример за подражание. Това е, че хората успяват да преодолеят стреса и последващата депресия от загубата на зрението. Те намират необходимата мотивация и увереност, че могат да водят достоен живот. Също така се образоват, търсят реализация и създават семейства.

Как хората могат да подкрепят дейността ви?

Първата и най-обичайна форма на подкрепа е добрата дума и доверието. Да получаваме положително отношение от останалите хора, да знаят, че сме като тях. Твърде малко е необходимо, за да се интегрираме пълноценно в обществото.

Това е най-важното — да се научим да живеем заедно и да приемаме различията си.

Опознавайки се, да разберем, че няма никакъв проблем да контактуваме нормално. Обществото се отваря към хората с увреждания и вярвам, че в бъдеще нещата ще стават все по-добри.

 

Историята на Съюза на слепите в България е над 103-годишна, като от 2012 г. сдружението има статут на национално представителна организация на хора с увреждания. Съюзът на слепите в България има основен принос за създаването на условия за по-достоен живот на хората със зрителни проблеми. От 2015 г. BILLA България става партньор на организацията и заедно успяват да реализират редица успешни инициативи в подкрепа на незрящите. Още същата година над 3000 служители на BILLA са обучени как да съдействат на незрящите клиенти при пазаруването им в обектите на търговската верига. От 2017 г. BILLA България въвежда иновативна технология, за да направи онлайн брошурите си достъпни за незрящи и хора с увредено зрение. През годините 70 000 обучителни книги “Когато сте с хора без зрение” са били разпространени през касите на магазини BILLA.

Интервюто e публикувано със съкращения и е част от специалното издание „BILLA и приятели – за децата на България“, чиято основна цел е да постави фокус върху някои често невидими теми в обществото, значими каузи и личностите, които стоят зад тях. Цялото издание можете да разгледате тук: https://view.publitas.com/billa-bulgaria/r17-billa-csr/page/1