Причините да напусне човек България и да си устрои живота в друга страна са много. Струва си да напуснеш България, защото:
- образованието не струва (в 90% от случаите);
- повечето все гледат “На Вуте да му е зле”;
- за да успееш, често пъти трябва да измамиш или да се подмажеш на някого (поне в 90% от случаите);
- заплатите (в 80% от случаите) са повече от мизерни и най-лошото е, че дори да си кадърен, винаги се опитват да те мачкат и повечето “big boss-ове” действат на принципа “ако не ти отърва се махай, има други дето чакат” – особено във фабрики и заводи, където не се изисква наличие на специфични умения.
- безпаричието и ежедневното напрежение кара хората да бъдат намръщени, нещастни и недоволни от живота, а децата са тяхното огледало.
- доста от хората са неграмотни (не по отношение на четене и писане, а по отношение на мислене и разсъждаване) – този изграден преди години шаблон се предава на децата;
- защото тук, който си мълчи е добре, а който изрази мнение различно от общото бива отхвърлен;
- защото българското мислене е ограничено;
- защото тук и да искаш да се развиваш, перспективите клонят към нула;
- защото хората избират кебапчетата, пред възможността да променят нещата със своя глас;
- защото не можеш да започнеш собствен бизнес от нулата, без подкрепа – ще те смачкат;
- защото, когато поискаш помощ или попиташ за нещо, което не разбират, другите не ти помагат, а ти казват, че си тъп, понеже не знаеш.
- защото тук, хората са свикнали да се подиграват, вместо да помагат;
- защото ние сме единствения народ, който не оценява това, което има – природата, традициите и т.н.;
- защото за нас е по-лесно да обвиним някого за грешките, които сме допуснали, вместо да се вгледаме в тях, да се поучим и да се стремим те да не се повтарят;
- защото искаме да имаме, без да даваме;
- защото искаме да успеем, обаче ни мързи;
- защото виждаме само успехите на другите, но не и трънливия път, през който са преминали;
- защото имаме ниска самооценка и си мислим, че сме малки и не можем да постигнем нищо;
- защото се сравняваме със страни, няколко пъти по-големи от нас по площ, население и БВП;
- защото искаме да копираме другите, вместо да бъдем себе си;
- защото сме известни със своето кисело мляко, а всъщност ядем пробутаните ни в кофички нишестета;
- защото винаги гледаме да минем тънко;
- защото конкуренцията често пъти е нелоялна;
- защото се примиряваме със статуквото, мислейки, че нищо не можем да променим;
- защото се подкрепяме само когато сме на зор – и пак не е сигурно;
- защото при нас рядко важи израза “сговорна дружина, планина повдига”;
А защо ТРЯБВА да останем тук?
- защото, в която и страна да отидем, колкото и умения да имаме – ние си оставаме просто чужденци;
- защото България си е България;
- защото, ако имаме повече вяра във себе си и в това, че всеки човек е способен да промени статуквото, ще успеем да го направим;
- защото сме изобретателни и с много учене и труд, можем да намерим решение за проблемите си;
- защото трябва да оценим това, което имаме – 1/3 от страната е съставена от гори. Накъдето и да се обърне човек, може да се докосне до природата. Има страни, в които стандарта на живот е висок, но за сметка на това, хората не могат да се докоснат до най-ценното – природата!
Да се преместиш, да живееш в чужда страна – това е бягство. Да останеш, да се изправиш срещу проблема и да го решиш, това е сила!
