5 абсолютно ужасяващи филма

Да караме направо – това е списък с топ 5 филма, които по някаква причина са ми изкарали акъла. Може да не е целият филм, а само определена сцена или момент. Имайте предвид, че това технически не са най-добрите филми на ужасите, но има нещо в тях, което ме кара да се скрия зад възглавницата, да подскачам при всеки шум, да гледам през пръсти и т.н.

5. Сиянието / The Shining (1980)

Вероятно най-добрият филм на ужасите, „Сиянието“ на Стенли Кубрик (Stanley Kubrick) е натрапчив, наистина ужасяващ филм, който ни даде едни от най-запомнящите се страшни моменти, диалог и образи. Всичко, от плаващата камера през коридорите и стаите на хотела, до странните и ужасяващи видения правят „Сиянието“ един от най-добрите в жанра. Джак Никълсън (Jack Nicholson), в една от най-добрите си роли, се представя невероятно смразяващо като Джак Торанс; Шели Дювал (Shelley Duvall) е убедително ужасена като съпругата му Уенди; а Дани Лойд (Danny Lloyd) като малкия Дани е идеалното „оцеляло от ужаса дете“.

Най-страшен момент: Кръвта, изтичаща от асансьора; Джак, преследващ Дани в снежния лабиринт; и красивата жена, която внезапно се превръща в старица – това са само част от сцените, за които се сещам. Няма спор обаче, че най-страшното в „Сиянието“ и вероятно изобщо в жанра, беше Джак, който си пробива път през вратата на банята с брадва. От другата страна е ужасената Уенди, която разполага само с един нож за защита. С всеки удар с брадвата и колкото по-близо е Джак да разбие вратата и да влезе, толкова по-страшно става. Накрая Джак прави достатъчно голяма дупка, за да си провре главата и изрича една от най-известните реплики в киното – „Еееееееееето го Джони!“.

4. Мизъри / Misery (1990)

Има ли по-ужасяващ женски „злодей“ от Ани Уилкис на Кати Бейтс (Kathy Bates)? Първоначално и на пръв поглед тя е любяща, мила и услужлива жена – бивша медицинска сестра дори. Какво повече бихте искали от някой, който ви помага да се възстановите след катастрофа? Вместо това обаче в действителност тя се оказва откачен, обсебен фен на Пол Шелдън и за нещастие той бива „спасен“ от нея, държан упоен в дома й и в крайна сметка принуден да пренапише романа си, защото е убил любимият й герой. Режисьорът Роб Рейнър (Rob Reiner) и сценаристът Уилям Голдман (Willian Goldman) са изстискали всичко възможно от тази история и са създали един смразяващ филм, до голяма степен изграден от актьорите, особено Бейтс в ролята на Ани (тя дори спечели Оскар за това).

Най-страшен момент: Една сцена ми изниква в съзнанието винаги, щом се сетя не само за най-страшните моменти в този филм, но и в който да е филм. Това беше когато Ани слага парче дърво между глезените на Пол и ги чупи с метален чук. В книгата на Кинг, Ани използва брадва вместо чук, което е доста ужасно. По някакъв начин обаче чука – или поне начинът, по който Рейнър го разиграва в сцената – е дори още по-ужасяващ.

3. На запис / [REC] (2007)

Съдейки по резюмето, това изгледа като поредният от милионите зомби филми – също като в „28 дни по-късно“ (28 Days Later) обаче “лошите“ технически не са зомбита, но сега ще се заяждаме ли? Дайте му шанс и ще видите, че надминава повечето зомби филми, които сте гледали. Темпото забързва неимоверно след 20-тата минута и не забавя чак до финалните надписи. Има тонове страшни моменти, добре направени кървища и побиващи тръпки сцени, които ще останат с вас дълго след филма. Актьорската игра, особено от актрисата в главната роля, е много убедителна.

Най-страшен момент: Също като всички филми в този списък, има толкова много страшни моменти тук (например когато един от пожарникарите пада по стълбите или когато малкото заразено момиченце се появява от нищото), но свалям шапка на последните 5-10 минути, когато светлините изгасват и камерата минава в режим нощно виждане. И други филми на ужасите са използвали този ефект, за да вдигнат ужаса, но никой не го е правил толкова успешно като този. Какво е това в стаята с последните двама незаразени? Трудно е да се каже, но се предполага, че е наистина ужасяващо.

2. Американски върколак в Лондон / An American Werewolf in London (1981)

Цветущият Джон Ландис (John Landis) ни представи зловеща атмосфера и страхотен микс от ужас на екрана и отвъд него, което остави доста за въображението. Чарът на Дейвид Наутън (David Naughton) в главната роля ни кара да бъдем на негова страна, въпреки че се превръща в това ужасяващо чудовище, което тероризира и напада хора. Специалните ефекти и грим от легендарния Рик Бейкър (Rick Baker) също са ненадминати тук.

Най-страшен момент: Има доста ужасяващи и страшни сцени (като например повтарящите се моменти, в които мъртвият приятел на главния герой му говори), но ще отдам значимото на известната, незабравима сцена с Дейвид Кеслър, който се превръща във въпросния върколак. Както вече споменах, гримът от Бейкър е просто зашеметяващ и все още изглежда добре по днешните стандарти. Това е от онези сцени, които си струва да гледате отново и отново дори и самостоятелно – ще се изненадам, ако се появи друг филм за върколак, който да надмине тази сцена.

1. Спускането / The Descent (2005)

В „Спускането“ имаме изцяло женски актьорски състав и филма започва с ужасната смърт на съпруга и дъщерята на главната героиня (Сара), което ни дава причина да й съчувстваме. Изпитваме подобни чувства и към останалите героини – рядкост в жанра, където героите обикновено са „месо за убиеца“, но Маршал успява да се справи с лекота.

Филмът е страшен дори преди да стигнем до чудовищата. През първите 45 минути сме подложени на привидно безкрайни пещери на мрака, почти непоносима клаустрофобия и подсказки за това, което се крие в сенките. Нещата определено се променят щом чудовищата се появяват, но наистина е постижение, когато ужас може да те изплаши много преди лошите да се появят.

Най-страшен момент: Няколко страшни момента са когато Сара е заседнала в един от по-тесните проходи, които водят от една пещера в друга и внезапно започва да се срутва или когато се пуска нощното виждане и виждаме чудовищата да се хранят. Но големият победител трябва да е когато за път виждаме чудовищата: групата жени откриват сравнително просторна част от пещерата, която има множество пътища, водещи в различни посоки, когато изведнъж едно от чудовищата се появява, застанало над една от жените. Следва кървава и жестока атака от чудовищата над жените – някои успяват да се спасят, но други нямат този късмет. Наистина ужасяващи сцени, заради което „Спускането“ е номер 1 в класацията.