Накратко за Иван Вазов

Иван Вазов е български писател-класик, академик. Роден е на 27 юни 1850 г. в Сопот. Учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Баща му го изпраща в Румъния през 1870 г., за да стане търговец, но той следва своето призвание. Пише стихове, попада сред хъшовете. Срещите с българските революционери пробуждат у него патриотични чувства.

От 1880 г. Вазов живее и твори в Пловдив. Написва цикъла „Епопея на забравените”, повестите „Немили-недраги”, „Чичовци” и полага основите н почти всички жанрове в следосвобожденската българска литература.

През 1886 г. заминава за Одеса, където създава романа си „Под игото”.

В София Вазов живее от 1889 г. През 1897 г. става министър на просветата, а творбите му са своебразна хроника на събитията. Наред с разказите и стиховете се раждат пътеписи, статии, драмите „Хъшове”, „Към пропаст”, комедиите „Службогонци”, и „Вестникар ли”. Още приживе произведенията му стават известни и извън Бълтария, а днес са преведени на повече от 50 езика.

Народният поет умира на 22 септември 1921 г. в София.