Византийската империя

Римската империя владее голяма част от Европа и Северна Африка с течение на стотици години. Но през 395 г. се разделя на две части. Нашественици покоряват западната част през 476 г. Източната част става известна като Византийска империя или Византия, която просъществува до 1453 г. Името идва от древния град Византион (сега Истанбул, Турция). Този град е столица на Византийската империя под името Константинопол.

Култура
В най-цветущия си период Византия се разпростира от Близкия изток до Южна Испания и обхваща части от Южна Европа и Северна Африка около Средиземно море. Населението на тази огромна империя развива уникална култура. Изработват се разноцветни картини, наречени мозайки, от парченца камък. Строят се сгради с големи куполи. Латинският език е заменен с гръцки. Освен това византийците създават нов клон на християнството. През 1054 г. конфликт между Рим и Константинопол предизвиква схизмата (разделението) на християнската църква. Западната църква започва да се нарича римокатолическа. Византийската църква става известна като източноправославна.

Управлението на Юстиниан
Много императори са управлявали Византийската империя. Един от най-великите е Юстиниан I. Той властва от 527 до 565 г. По време на управлението си разширява империята и построява много неща. Най-известната постройка е голямата християнска черква „Хагия София” („Света София”). Дава на населението и забележителен кодекс (сборник закони).

Предизвикателства и упадък
От самото си начало Византийската империя се сблъсква с множество нашествия. В ранните години границите на империята са застрашавани от европейски племена. Ранните византийци се сражават и с персите от Азия и с мюсюлманите от Арабия.

През XIV век османците мюсюлмани покоряват земите около Константинопол и превземат града през 1453 г., като го превръщат в столицата на Османската империя. С това настъпва краят на Византийската империя.