Планетата Венера

Венера е една от планетите, които обикалят около Слънцето в Слънчевата система. Гледана от Земята, тя е най-ярката планета на небето. И е най-близкият съсед на Земята – доближава се до нея повече от която и да е друга планета. Венера е втората планета след Слънцето. Средното й разстояние до него е около 108 милиона км. Тя е най-горещата планета в Слънчевата система.

Физически особености

Венера е приблизително с размерите и теглото на Земята. Диаметърът й, или разстоянието през центъра, е към 12 100 км. Тя е твърда и скалиста. Учените смятат, че има пластове като тези на Земята. Пластовете включват желязно ядро, плътна скалиста мантия и кора.

Лавата на изригващи вулкани е оформила повърхността на Венера в миналото. До голяма степен релефът й се характеризира с леко нагънати равнини. Но има и високи планини.

Атмосферата, или слоят от газове, заобикалящ Венера, е плътен и тежък. Освен това дебели облаци винаги покриват планетата. Газовете и облаците улавят топлината. Температурата близо до повърхността на Венера е около 454 градуса. Повърхността й е достатъчно гореща да разтопи олово.

Орбита и въртене около оста

Подобно на другите планети, Венера осъществява два вида движение: по орбита и около оста си. Орбита е пътят, който  изминава около Слънцето. Венера го обикаля в почти идеален кръг. Необходими са й 225 земни дни.

Венера се върти и около оста си. Обикалянето около Слънцето и въртенето около оста се съчетават по сложен начин, за да определят дължината на денонощието на планетата. За повечето планети денонощието е почти равно на времето за завършване на едно завъртане. Венера е необикновена с това, че продължителността на нейното денонощие е много различна от времето, необходимо за едно завъртане. На планетата са нужни 243 земни дни за едно завъртане около оста, но денонощието на Венера трае само около 117 земни дни. Денонощието е времето, необходимо на Слънцето да се появи точно отгоре, да залезе и после отново да се появи високо над хоризонта.

Наблюдение и изследване

Хората са наблюдавали Венера от Земята още от древността. Освен това над 20 безпилотни космически кораба посещават планетата. Американският „Маринър 2” минава край Венера през 1962 г. Той е първият космически кораб, приближил се до друга планета. През 1970  г. съветската „Венера 7” каца на нея. Това е първото успешно кацане на кораб на друга планета. През 90-те години на XX век американският космически кораб „Магелан” прави карта на повърхността на Венера с големи подробности. През 2005 г. Европейската космическа агенция изпраща кораб да изучава атмосферата на Венера.